Наскоро, при посещение в една общинска администрация, станах неволен свидетел как се отказва предоставянето на административна услуга на гражданин, който не е платил задълженията си, представляващи местни данъци и такси.
Служител от администрацията съобщи разпореждането устно на запиталия гражданин, при опита му да подаде заявление за получаване на административна услуга.
Човекът мълчаливо си прибра документите и си тръгна.
Дочувам, че това не е инцидентен случай, че и други български общини прибягват до това „средство“ за повишаване събираемостта на вземанията си.
На практика имаме устен отказ дори за заявяване на искана услуга, което дава комфорт на администрацията при евентуално административно производство. Решение по сталински: „Няма го човека, няма го проблема“.
Какви са добрите практики в Европа, например в Кройдън, Лондон: Към момента на започване на кампанията за събиране на местни данъци и такси, всеки данъкоплатец получава в пощенската си кутия книжка, озаглавена „Как похарчихме парите Ви“.
Толкова малко - толкова много!
Въпросите, които следва да си зададем:
- Защо някои български общини отказват предоставянето на административни услуги прибягвайки до незаконосъобразни средства?
- Преди да се започне с ограниченията или административните своеволия, каква информация е предоставена на данъкоплатеца, с оглед неговата мотивация да плати в срок задълженията си?
- Как се печели обществено доверие към администрацията, която управлява публичните средства?
Моят личен извод е, че само със сопата не става. Необходими са и други положителни действия, които да убедят данъкоплатеца в навременното плащане на местни данъци и такси. Той така или иначе е наказан с лихви, когато не си е платил задълженията.
